страни и се изплъзваше към гората, която попиваше мириса на тамян. От едната страна
Деян Статулов събира разкази на съвременни творци за българското кино в книгата „Между два кадъра“
Преди много време в гората живеело куче. Само – самичко. Скучно му било. Приискало му се да си намери приятел.
Христо тръгна напред и отвори вратата на хола. Момчетата бяха в гръб, седяха на дивана и гледаха порно… и лъскаха здраво.
Сложи си ръката на гръбнака ми, да затопли мястото, после започна леко да ме масажира, много приятен, макар и кратък, масаж ми направи – поотпусна ми иии.
Спомена бегло, че все повече им се разминават вижданията с Митко и така както са имали идеята да направят био-ферма, така той е изгубил мотивация и тя се озовала в тази ситуация, че вече по-малко време прекарват заедно и децата вече са в гимназия, та ще види как ще се развият нещата. Питах я и за бройлерите:
на агата. Когато стигнаха високото, където цяло село се разкриваше, Саня поиска да го
– Винаги бъди победител, Разкази за Саня сине! – каза Демия преди да целуне главицата му.
Саня отстъпи крачка назад и се насочи към коня на пътя. Щом усети агата зад
Прасенцето отдавна искало да се научи да лети. Не случайно го наричали Икар. – Ако много искаш, мога да направя така, че да полетиш – казал Вълшебният извор. – Но […]
Христо взе хавлия и се опита да прикрие ерекцията, която не спадаше, въпреки неловкия момент.
Веднъж тигърът, когото наричали Сам, си лежал в леглото и сладко спял. Слънцето ярко печало, денят бил задушен, но Сам си спял спокойно.
Момчетата се спогледаха и май на всички това, което чуха току що, много им допадна. Христо седна до тях, а Саня остана по средата на хола срещу тримата млади мъже.
Много ме кефят истории с чувства и истински влюбени герои. А и всичко се случва сред природата....... направо нямам думи.